Здравната система хвърли пациенти и лекари един срещу друг, коментираха за БТА медици.
Намалението на средствата за здравеопазване ще доведе до още по-затруднен достъп до медицински услуги и съответно до по-лошо качество, заяви главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков (на снимката в текста). Той припомни, че в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. за медицински дейности са предвидени 2 145 268 лева. Това е със 141 милиона лева по-малко в сравнение с 2010 г., когато са били 2 284 000 лева, посочи медикът. Тези средства не включват обезпечаването на денталната дейност, заплащането на медикаменти и консумативи, отбеляза той.
Спешната медицинска помощ у нас е в трагично състояние, изразено в недостиг на средства, остаряла техника, липса на кадри, коментира още д-р Ленков. „Спешната медицинска помощ е базата, на която стъпва здравеопазването, тя е основата на пирамидата, а когато една основа е нестабилна, нестабилна е цялата пирамида”, обясни той и припомни, че спешната помощ у нас е на бюджетно финансиране. „В съседна Румъния спешната помощ е на светлини години от нашата, при необходимост там за оказване на спешна помощ се използват хеликоптери, което у нас остана само в сферата на идеите, а линейките са оборудвани по германски стандарт, с възможност за хирургически интервенции”, посочи медикът.
Друг съществен проблем в сферата на здравеопазването е липсата на перспектива за кариерно развитие в областта на спешната помощ, както и сериозно текучество на кадри, каза главният секретар на БЛС. Той обясни, че обикновено в спешната помощ започват работа младите лекари без специалност докато намерят по-подходящо място. „Има районни спешни центрове, където няма лекари и цялата медицинска дейност се поема от фелдшери, които в момента са с неуреден статут”, отбеляза д-р Ленков.
Според него ситуацията в първичната извънболнична медицинска помощ в момента също не е устроена добре. Много често, за да не минават през общопрактикуващите лекари, особено в почивни дни и през нощта, пациентите отиват в спешния център, където получават медицинска помощ, тъй като там няма как да бъдат върнати, независимо от това дали са осигурени или не.
„Получи се така, че държавата „разтовари” до голяма степен джипитата. От друга страна общопрактикуващите лекари са излишно натоварени с много писане, което им отнема от времето за обстоен преглед и консултация на пациентите. Изискването сега да се групират за спешни повиквания и да дават дежурства допълнително ще ги натовари”, смята медикът.
Положението на лекарите специалисти в доболничната помощ също не е цветущо – те получават 35% от заработеното, коментира д-р Димитър Ленков.
„Преди години, престоят на пациентите в болница бе средно две седмици, като освен основното заболяване по диагноза, се лекуваха и придружаващите заболявания”, посочи доц. Таня Кунева. „Сега лекарят е принуден да лекува само заболяването, за което пациентът е постъпил в болница, и не може да му назначи нито изследвания, нито да му предпише лекарства за други оплаквания, защото средствата, отпуснати по Здравната каса не стигат дори за едната клинична пътека”, коментира тя.
Според доц. Кунева всичко в сега действащата здравна система е ограничено в определени финансови рамки и принуждава лекарите да работят и мислят като търговци. „Не може да лекуваме пациентите съобразно постулатите на медицината, а трябва да се съобразяваме с финансовите разпоредби и след това хората твърдят, че лекарите станаха меркантилни”, отбеляза тя.
По данни на Световната здравна организация от 2006 г. в България годишно се отделят на глава от населението 283 долара за здравеопазване. За сравнение в Гърция са 2700 долара, в Чехия – 1600 долара, Унгария – 1500 долара, Полша – 1300 долара, Румъния – 800 долара, посочиха специалистите. В Германия за здравеопазване се отделят 11% от брутния вътрешен продукт, във Франция – 10%, в Румъния – 8%, а в България едва 3,76%, припомни главният секретар на БЛС. „Здравеопазването трябва да бъде приоритет на всяко едно управление. Няма друга държава в Европа, която да заделя толкова малко средства за здравеопазване”, категоричен е д-р Ленков.
