Две жени са неразривно свързани в съзнанието на българите с една от най-важните дати в историята ни – Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. И докато в другите освободителни борби дамите сякаш остават на по-заден план, тук Недялка Шилева и Екатерина Каравелова заемат едни от централните места.
“В Съединението двете жени попадат по различен повод, в различни населени места и в различно време, но всъщност се познават много добре, защото Екатерина Каравелова, която е от Русе, е преподавала на Недялка Шилева в Пловдивската девическа гимназия – разказва Румяна Донева, уредник в Регионалния исторически музей в Пловдив. – Докато Недялка е свързана с подготовката, обявяването и извършването на Съединението, Екатерина изиграва своята роля във втората му част – при неговата защита по време на Сръбско-българската война през есента на 1885 г.”
Екатерина Каравелова
По онова време 25-годишната Екатерина Каравелова е съпруга и секретарка на българския министър-председател Петко Каравелов, който е начело на кабинета в Княжество България по време голямото политическо дело – Съединението на две основни части от българските земи с обща площ 96 345 кв. км и население от 3 150 000 души. “Държавникът в сянка”, както наричат Екатерина, се грижи за делата на съпруга си, организира срещи на министрите, общува с консули и представители на чужди държави, обикаля София и не скрива своя плам и вярата, че правдата ще възтържествува и всичко ще се нареди добре за българите.
Недялка Шилева
Недялка Шилева е годеница на опълченеца от Руско-турската война (1877-1878) Продан Тишков, по-известен като Чардафон Велики, а едва на 18 години ушива и изписва знамето на най-голямата чета, участвала в Съединението – Голямоконарската. Предвожда я нейният чичо Петър Шилев. Младата жена се включва в четата като знаменоска, а по-късно съпровожда главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич из улиците на Пловдив с извадена гола сабя, във файтона, с който го ескортират до с. Голямо Конаре (днес – град Съединение).
Знамето
“Знамето е направено от 3 метра зелена коприна. Първоначално комитетските дейци от Голямо Конаре го дават на българския възрожденски художник и революционер Георги Данчов – Зографина, а той в своето ателие в Пловдив рисува изправен лъв с корона на главата, стъпил върху символите на Османската империя – полумесец и звезда – продължава Румяна Донева в интервю за Радио България. – Това лъвче обаче им се струва “постно” и когато го дават на Недялка Шилева, за да ушие плата като знаме, я помолват да напише някакви патриотични слова.
Тя разкрасява подобаващо знамето, като с блажна боя изписва думите “Съединение на България”, годината 1885, “Свобода или смърт”, стиховете на Любен Каравелов “Аз не вярвам, че калугер ще спаси раята”, “Свободата не ще екзарх, иска Караджата” и др. Днес оригиналът на знамето се пази в РИМ-Пловдив.”
Литографията на Николай Павлович
През 1886 г. българският художник Николай Павлович създава литографията “Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.”. Централно място заемат фигурите на две жени, с венци на главите, загърнати с обща царска мантия. И макар че някои виждат в образите именно Недялка Шилева и Екатерина Каравелова, документи опровергават тази теория:
“Запазена е черновата на авторецензията на Николай Павлович, в която той разяснява, какво точно е вложил в създаването на тази литография – казва Румяна Донева и цитира част от нея: – “Представил съм цяло българско посредством три млади женски фигури – три сестри: България, Тракия и Македония, от които България и Тракия са разположени на преден план, стъпили победоносно върху раздраното неприятелско сръбско знаме. Македония, като не съучастница в събитията, е представена по-надалеч, обезоръжена, седяща върху голите камъни, тъжно наведена и окована с вериги за скалите. Над главата ѝ виси турското знаме, знак все още за нейното робуване”. И тъй като имената Тракия, България и Македония са в женски род – обяснява събеседничката ни – е нормално да бъдат представени като жени, и няма никаква връзка, дори и визуална прилика с Недялка Шилева и Екатерина Каравелова.”
